Не знам дали честитя на майтап,или сериозно?Ще ми се да е второто.Няма време за експерименти и издънки.Затова ми се ще да мина направо на въпроса и то в хронология-а именно:
1.Д-р Нанев "се издъни" волно,или неволно в направление ощетяване на държавата.
2.Д-р Нанев подава оставка за гладко протичане на следствените действия.
3.Значи не "реформата" е причина за неговото освобождаване?
4.Реформата върви не толкова бързо,колкото се иска на всички.Значи все пак върви и то вероятно накъдето трябва?
5.ЧЕСТИТ НОВ МИНИСТЪР!!!
6.Колега министър,аз няма толкова публикации и титли,колкото Вас,но имам все пак 25 години хирургия зад гърба си и "блъскане" на "предния фронт".Освен това имам преки наблюдения от всичките реформаторски напъни през последните десет години.Вервайте ми!-за много неща сигурно съм по наясно от Вас.И не само аз,а огромното болшинство от българските лекари.
7.На базата на "6" апелирам най-добронамерено:"ОБЛЕГНЕТЕ СЕ НА НАС!"
8.Конкретно за здравната карта.През април 2009 година се проведе точно тази утопия ,за която говорите-Областни съвети ли бяха,какво ли?-без никакъв резултат-естествено.Информацията ,за която говорите-демография,лекари,апаратура и т.н. е събрана отдавана.Друг е въпроса до колко е достоверна и до колко изобщо може да бъде истински представена.Може да бъдете уверена,че въпроса за цебесъобразната разстановка на заведенията за болнична помощ ,няма никога да бъде решен на областно ниво.Не си губете времето!
9.Упоменатата по-горе информация може да служи единствено и само на висшето ръководство на министерството и държавата,за да се вземе съответното управленско решение.С цялата отговорност за поемане както на активите ,така и преди всичко на ПАСИВИТЕ от това решение.Областните РЦЗ и РЗОК не могат да бъдат параван на непопулярни реформаторски мерки.Тези институции се управляват от хора,които също се страхуват,а и може би не желаят да променят собствения си статут?
  Така че,моят логичен извод е:Да се продължат действията с по-голяма  решителност и скорост.Смятам,че императивно условие за успех е отговорът на два основни въпроса:
1.Каква е целта-точно,ясно и времево определено.
2.Конкретни действия за купиране отрицателния ефект на всяка непопулярна мярка.
3.Готовност за конкретни отговори по "болните"въпроси,отправени както от пациентите,така и от гилдията.
Най-искрено Ви желая съсловието и Бог да Ви пазят!

Настоящият ми “размисъл” е породен от текущите майтапи в здравеопазването ,наречени “проверки” по болниците.Каква е тяхната главна роля?Ами,много просто-да обосновем отрязването на предоставяните средства до размера на делегирания бюджет.

Не искам да бъда разбиран неправилно.Аз съм един от малкото истински поддържници на настоящата реформа в здравеопазването.Само че не съм политик.Не виждам смисъл от действия за “замазване очите на публиката”.Смятам,че това което трябва да се прави,то трябва да се направи.И е под-достойнството на всички да се използуват фалшиви методи и аргументи.А много от това,което на практика се прави вмомента е точно фалшива активност.
“Вдигахме пара”,че здравната каса ни побърка от проверки и глоби за формални нарушения и пропуснати запетайки.Но,я да се замислим-има ли друга форма за контрол и проверяване,освен контрола по формални показатели?Има.И това е анализ на “истинската медицина” в една болница.Точно тук идва йезуитщината на формализма.Как да се контролира истинската медицина?Много трудно!Защото не е математика.Какви да са критериите!-основополагащия въпрос.И тук системата се втурва отново във формалностите,разбирай-количествените показатели.”Много” апаратура,”много” лекари,пълно покритие на денонощието и т.н.,и т.н.Не че това не са важни изисквания,не,но те отново са формални критерии.А щом са такива,значи можем да ги манипулираме-разбирай:”Да излъжем”.Тогава какъв е смисъла?
Вярно е,че по клиничните пътеки има критерии за хоспитализация и дехоспитализация.Те се отразяват в документи и документите се проверяват-до “кръстче,”човка” и “запетайка”.Но тук не става въпрос да се преглеждат документи.Ако някой иска да прави проверка,нека прегледа болния човек.Нали точно той е във “фокуса на системата”!!!Само че на кой проверяващ “му стиска”да го направи.Не че няма компетентни лекари в България.Има,но те не са в структурите на “агентите”.Нали при истинска медицинска проверка трябва да застанем компетентност срещу компетентност.И познайте чия компетентност ще е по-висока?Проверяващите могат “да си купят копетентност”,но дали това ще реши проблемите...?
Тогава до къде опряхме?-да правим “хвърковати чети”които да броят по нощите болните в отделенията!За мен това е връх на НЕНОРМАЛНОТО-ФОРМАЛНО!
Колеги управленци,да не ставаме смешни!Решавайте смело и безкомпромисно.Увъртането поражда несигурност и “дава храна” на спекулации.Приемете,че е невъзможна реална,обективна и професионална МЕДИЦИНСКА преценка на дейността в болниците,достигаща до всеки конкретен случай.Действайте така,както трябва да действуват управленците-политически и командно-административно,като разбира се,отчитате комплексността на проблема и давате глобални решения с практическа стойност на всички нива.За да се оправи системата!

"Реформата ни изненада"-основния лайтмотив на псевдокритиците.Ау-у-у-у ,има критерии за апаратура и кадри!!!Какво нахалство!Искаме гратисен период.За какво по-точно?А нима го нямаше?Последният ми спомен от АКРЕДИТАЦИЯ е от 2004 година.Още тогава моята теза беше еретична,а именно:"ПРАВИ СЕ ФАЛШИВА АКРЕДИТАЦИЯ!!!".което ме превърна persona non grata и то не само за управлението на болницата,но както се оказа в последствие и за управата на града.Сега сме 2010.И ако подготовката за тогавашното акредитиране е започнала година-две по-рано,то ясно е ,че говорим запериод от около 8-10 години.Стандартите и изискванията ги имаше и тогава-е не по всички специалности,но реално необходимостите са същите.И какво се направи през тези години?
Познавам управители на болници,за които специализациите/колкото и трудни и натоварващи за лекарите/ се приемаха като екстравагантни капризи.Да,ама тези,които тогава “си почиваха” по специализации,сега теглят каиша на пътеките.
А колко от плачещите сега “управленци” купуваха апаратура?Май повечето полагаха слоеве блажна боя по стените на болниците и се чудеха кои точно плочки да сменят/много трудна отчетност на разходите!/.Не че и от това няма нужда,но все пак в една болница приоритета са медицинските потребности.
И ако до този момент няма кадри и апаратура,което се е превърнало в навик и на персонал и на пациенти,как точно един гратисен период ще осигури липсите?Ще си родим лекари?!Или ще привлечем висококвалифицирани специалисти в “болници”,които приемат по трима пациенти на ден.А може би някой местен дядо ще получи наследство от чужбина-няколко десетки милиона и ще си накупи всичко за болницата.ЗАБЛУДА!
Че ще има много проблеми,е безспорно.Че много неща ще се решават в ход,е ясно.Ще има стъпки и напред и назад и в страни.Да искаме точен план от “а” до “я” е химера,която може да сеползва само с политическа цел.
Каквото трябва да стане,то ще стане.Поне да не пречим на тези,които смеят да го направят...