Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Място за споделяне на мисли,впечатления и нестандартни идеи
Автор: gulenov Категория: Други
Прочетен: 30338 Постинги: 3 Коментари: 8
Постинги в блога
Е,ВЕЧЕ СМЕ 2011.НЕЩАТА СА КАТАСТРОФАЛНИ!И ВСЕ ПАК...



В условията на тежка финансова и кадрова криза и при настоящата нормативна уредба,общинските болници ще загинат,а заедно с тях и общинското здравеопазване.



Това е моето ЛИЧНО МНЕНИЕ

Относно съществуването на ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ

То,разбира се,противоречи на закона,но...знае ли човек?!



ГЛАВНА ЦЕЛ:Ефективно използуване на наличния оскъден кадрови,материален и финансов ресурс.



На основание особените медико-социални функции/”ПРЕДЕН ФРОНТ”/,извеждане Общинските болници в самостоятелен ВИД лечебно заведение/в ЗЛЗ/,със своя специфична структура:

І-Отделение „Оперативна медицина” със САИЛ

· Хирурзи-1-2

· Анестезиолог-реаниматор-1

· Гинеколози-1-2

· Офталмолог-1

· Оториноларинголог-1

Минимален брой лекари-5/оптимален-7

ІІ-Отделение ”Консервативна медицина” с интензивен сектор

· Интернист-1-2

· Гастроентеролог-1

· Кардиолог-1

· Невролог-1

· Педиатър-1-2

Минимален брой лекари-5/оптимален-7

ІІІ-Отделение „Физиотерапия-рехабилитация и продължително лечение”

· Физиотерапевт

ІV-Отделение ”Образна диагностика и Клинична лаборатория”

· Рентгенолог/оптимално-2/

· Спец.Клинична лаборатория

V-Болнична аптека

· Магистър фармацевт

VІ-Административно-стопанска част.

· Управител

· Счетоводител

· Техник

Общ минимален брой висш медицински персонал-14/оптимален-20/



Консервативното и оперативно отделение се оборудват с апартура по усреднен унифициран стандарт,отчитащ именно консервативната и оперативна специфика.Така се изразходват финансии за две отделения,вместо за 5-6,като се запазва възможността за изпълнение дейността съгласно изискванията за добра медицинска практика.

В двете основни отделение се лекуват спешно болни и с умерена тежест случаи и се осъществява стабилизиране на пациенти и евентуалното им транспортиране в лечебно заведение от по-високо ниво на компетентност.

Двадесет и четири часовото покритие и осигуреност с лекарски персонал се реализира посредством комбинирани графици от специалистите в отделението,като при необходимост се търси съдействието на тясно-профилен такъв.



Не знам как би се финансирала подобна структура???

Но пък,”не е и нужно да просъществуват всички болници!?!”

 
Категория: Други
Прочетен: 449 Коментари: 0 Гласове: 0
Не знам дали честитя на майтап,или сериозно?Ще ми се да е второто.Няма време за експерименти и издънки.Затова ми се ще да мина направо на въпроса и то в хронология-а именно:
1.Д-р Нанев "се издъни" волно,или неволно в направление ощетяване на държавата.
2.Д-р Нанев подава оставка за гладко протичане на следствените действия.
3.Значи не "реформата" е причина за неговото освобождаване?
4.Реформата върви не толкова бързо,колкото се иска на всички.Значи все пак върви и то вероятно накъдето трябва?
5.ЧЕСТИТ НОВ МИНИСТЪР!!!
6.Колега министър,аз няма толкова публикации и титли,колкото Вас,но имам все пак 25 години хирургия зад гърба си и "блъскане" на "предния фронт".Освен това имам преки наблюдения от всичките реформаторски напъни през последните десет години.Вервайте ми!-за много неща сигурно съм по наясно от Вас.И не само аз,а огромното болшинство от българските лекари.
7.На базата на "6" апелирам най-добронамерено:"ОБЛЕГНЕТЕ СЕ НА НАС!"
8.Конкретно за здравната карта.През април 2009 година се проведе точно тази утопия ,за която говорите-Областни съвети ли бяха,какво ли?-без никакъв резултат-естествено.Информацията ,за която говорите-демография,лекари,апаратура и т.н. е събрана отдавана.Друг е въпроса до колко е достоверна и до колко изобщо може да бъде истински представена.Може да бъдете уверена,че въпроса за цебесъобразната разстановка на заведенията за болнична помощ ,няма никога да бъде решен на областно ниво.Не си губете времето!
9.Упоменатата по-горе информация може да служи единствено и само на висшето ръководство на министерството и държавата,за да се вземе съответното управленско решение.С цялата отговорност за поемане както на активите ,така и преди всичко на ПАСИВИТЕ от това решение.Областните РЦЗ и РЗОК не могат да бъдат параван на непопулярни реформаторски мерки.Тези институции се управляват от хора,които също се страхуват,а и може би не желаят да променят собствения си статут?
  Така че,моят логичен извод е:Да се продължат действията с по-голяма  решителност и скорост.Смятам,че императивно условие за успех е отговорът на два основни въпроса:
1.Каква е целта-точно,ясно и времево определено.
2.Конкретни действия за купиране отрицателния ефект на всяка непопулярна мярка.
3.Готовност за конкретни отговори по "болните"въпроси,отправени както от пациентите,така и от гилдията.
Най-искрено Ви желая съсловието и Бог да Ви пазят!
Категория: Други
Прочетен: 1883 Коментари: 6 Гласове: 0
Настоящият ми “размисъл” е породен от текущите майтапи в здравеопазването ,наречени “проверки” по болниците.Каква е тяхната главна роля?Ами,много просто-да обосновем отрязването на предоставяните средства до размера на делегирания бюджет. Не искам да бъда разбиран неправилно.Аз съм един от малкото истински поддържници на настоящата реформа в здравеопазването.Само че не съм политик.Не виждам смисъл от действия за “замазване очите на публиката”.Смятам,че това което трябва да се прави,то трябва да се направи.И е под-достойнството на всички да се използуват фалшиви методи и аргументи.А много от това,което на практика се прави вмомента е точно фалшива активност.
“Вдигахме пара”,че здравната каса ни побърка от проверки и глоби за формални нарушения и пропуснати запетайки.Но,я да се замислим-има ли друга форма за контрол и проверяване,освен контрола по формални показатели?Има.И това е анализ на “истинската медицина” в една болница.Точно тук идва йезуитщината на формализма.Как да се контролира истинската медицина?Много трудно!Защото не е математика.Какви да са критериите!-основополагащия въпрос.И тук системата се втурва отново във формалностите,разбирай-количествените показатели.”Много” апаратура,”много” лекари,пълно покритие на денонощието и т.н.,и т.н.Не че това не са важни изисквания,не,но те отново са формални критерии.А щом са такива,значи можем да ги манипулираме-разбирай:”Да излъжем”.Тогава какъв е смисъла?
Вярно е,че по клиничните пътеки има критерии за хоспитализация и дехоспитализация.Те се отразяват в документи и документите се проверяват-до “кръстче,”човка” и “запетайка”.Но тук не става въпрос да се преглеждат документи.Ако някой иска да прави проверка,нека прегледа болния човек.Нали точно той е във “фокуса на системата”!!!Само че на кой проверяващ “му стиска”да го направи.Не че няма компетентни лекари в България.Има,но те не са в структурите на “агентите”.Нали при истинска медицинска проверка трябва да застанем компетентност срещу компетентност.И познайте чия компетентност ще е по-висока?Проверяващите могат “да си купят копетентност”,но дали това ще реши проблемите...?
Тогава до къде опряхме?-да правим “хвърковати чети”които да броят по нощите болните в отделенията!За мен това е връх на НЕНОРМАЛНОТО-ФОРМАЛНО!
Колеги управленци,да не ставаме смешни!Решавайте смело и безкомпромисно.Увъртането поражда несигурност и “дава храна” на спекулации.Приемете,че е невъзможна реална,обективна и професионална МЕДИЦИНСКА преценка на дейността в болниците,достигаща до всеки конкретен случай.Действайте така,както трябва да действуват управленците-политически и командно-административно,като разбира се,отчитате комплексността на проблема и давате глобални решения с практическа стойност на всички нива.За да се оправи системата!
Категория: Други
Прочетен: 626 Коментари: 0 Гласове: 0

 

 

Корупцията е далавера,в която не участвуваш!

 

 

 
Категория: Други
Прочетен: 939 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 16.02.2010 17:39
"Реформата ни изненада"-основния лайтмотив на псевдокритиците.Ау-у-у-у ,има критерии за апаратура и кадри!!!Какво нахалство!Искаме гратисен период.За какво по-точно?А нима го нямаше?Последният ми спомен от АКРЕДИТАЦИЯ е от 2004 година.Още тогава моята теза беше еретична,а именно:"ПРАВИ СЕ ФАЛШИВА АКРЕДИТАЦИЯ!!!".което ме превърна persona non grata и то не само за управлението на болницата,но както се оказа в последствие и за управата на града.Сега сме 2010.И ако подготовката за тогавашното акредитиране е започнала година-две по-рано,то ясно е ,че говорим запериод от около 8-10 години.Стандартите и изискванията ги имаше и тогава-е не по всички специалности,но реално необходимостите са същите.И какво се направи през тези години?
Познавам управители на болници,за които специализациите/колкото и трудни и натоварващи за лекарите/ се приемаха като екстравагантни капризи.Да,ама тези,които тогава “си почиваха” по специализации,сега теглят каиша на пътеките.
А колко от плачещите сега “управленци” купуваха апаратура?Май повечето полагаха слоеве блажна боя по стените на болниците и се чудеха кои точно плочки да сменят/много трудна отчетност на разходите!/.Не че и от това няма нужда,но все пак в една болница приоритета са медицинските потребности.
И ако до този момент няма кадри и апаратура,което се е превърнало в навик и на персонал и на пациенти,как точно един гратисен период ще осигури липсите?Ще си родим лекари?!Или ще привлечем висококвалифицирани специалисти в “болници”,които приемат по трима пациенти на ден.А може би някой местен дядо ще получи наследство от чужбина-няколко десетки милиона и ще си накупи всичко за болницата.ЗАБЛУДА!
Че ще има много проблеми,е безспорно.Че много неща ще се решават в ход,е ясно.Ще има стъпки и напред и назад и в страни.Да искаме точен план от “а” до “я” е химера,която може да сеползва само с политическа цел.
Каквото трябва да стане,то ще стане.Поне да не пречим на тези,които смеят да го направят...
Категория: Други
Прочетен: 878 Коментари: 1 Гласове: 0

Аз съм провинциален лекар и със сигурност такъв ще си остана.Моята гледна точка е точка на човек,който повече от двадесет години работи на т.нар. „преден фронт” на здравеопазването-общинското здравеопазване.Този фронт,който ще остане, независимо от реформите и преобразуванията на системата.Известно ми е,че по реформата работи екип,който има значително по-глобален поглед от мен върху нещата.Но фактът,че аз съм един от тези,които са на „върха на шиша”,ми дава основание да изкажа моето становище.Без да парадирам,но моите идеи не са от вчера и съм ги споделял и с предишни управляващи здравеопазването/без да получа отговор,разбира се/.

1.      По отношение големия брой общински болници-смятам,че те са много и не трябва да използуваме йезуитщини от типа-преобразуване и т.н.Болници трябва да се затварят-ясно и точно.Това трябва да е политико-икономическо решение,взето на база на точни и публично ясни критерии-демографски;географски;транспортни.Не споменавам областното разпределение,не споменавам икономическото състояние на болниците,не споменавам проблема за настоящия медицински персонал.Фактът,че болниците са общински търговски ЕООД-та е абсолютна пречка,затова трябва да бъде законово елиминиран и нещата да се решат бързо и дръстично.Когато една болница бъде адекватно географски ситуирана и в нея се съсредоточи съответния интегрален регионален икономически ресурс;когато има регулярен транспорт до тази болница,тогава и персоналът и болните ще искат да отиват в нея и разстоянията от порядъка на 30-50 км. няма да са проблем./Мога да дам конкретен пример и ако не го правя,то е защото във всички случаи ще има негативна реакция спрямо мен-аз все пак съм дребна провинциална пионка/.

 

2.      Огромна пречка за реформиране,според мен,в момента представляват Законът за лечебните заведения и Медицинските стандарти/парадоксално но факт/.В момента всичко се мери с „един аршин” под предтекст:осигуряване на еднакво медицинско обслужване на всички пациенти.Аз съм много ЗА,но смятам че е практически невъзможно.Моето лично становище е,че общинските болници трябва да бъдат точно и целево регламентирани в закона-като структура,обем на работа и нива на отговорност.Истина е,че стандартите по различните специалности трябва да осигурят еднакво ниво на медицинската помощ.Но всички в системата знаят,че не е така.С това са наясно и тези,които пишат стандартите-не случайно от всички елитни болници искат разлика в заплащането по едни и същи клинични пътеки/като еманация на медицинската помощ при лечение на различните заболявания/.В никакъв случай не омаловажавам собствения си труд,както и смело мога да кажа,че осигуряваното качество в отделенията,където съм работил,не отстъпва на елитните клиники.Въпреки това е ясно,че условията в общинските болници са по-лоши и разходите са по-малки/реализираме интелектуално-интуитивна медицина при недостатъчност на съвременна апаратура/;обемът на изпълняваните дейности,като брой операции,раждания и т.н. е по-малък от този в елитните клиники и е под изискуемите цифри/нямам точни данни,но се съмнявам някоя общинска болница да изпълнява тези показатели/.Това не би трябвало автоматично да води до прекратяване на дейността в общинските болници.Даже и да се закрият голяма част от тях,няма гаранции,че оставащите ще изпълнят всички критерии,както  областните и университетските такива.Смятам,че нормативно трябва да бъде регламентирано това,което е факт от години и още повече-сега.А именно:общинските болници трябва да посрещнат „масовия пациент” и да решат спешните и сравнително стандартни и не толкова тежки медицински казуси.Ясно е,че в периферията не може,а и няма смисъл да се извършва „висш пилотаж” на диагностиката и лечението,било то консервативно или оперативно.Просто не може да се предостави комплексност и завършеност на подхода.Но мисля,че ще бъде огромна грешка ако се допусне да стане това,което от години се провокира-автоликвидация на „периферията” и насочване на цялата патология към „центъра”.Това сигурно ще бъде преизгодно за „центъра” в чисто финасов план,но не мисля че ще реши проблемите нито на здравеопазването като система,а още по-малко на болния човек.

 

3.      Болница за долекуване-ЩО Е ТО?Да знам че и в момента има такива и работят.Но говорим за масово преструктуриране на съществуващи здравни заведения.И затова смятам,че нещата трябва да се регламентират нормативно-ясно и точно:структура;управление;финансиране;точно определени задължения.И това трябва да е политическо,командно-административно решение,ако искаме да се осъществи.Остави ли се на „добрата воля” на общинските съвети-нищо няма да се получи.Причината е,че в голямата си част състава на тези съвети е от медицински некомпетентни хора с псевдоместнически позиции,които в името на един бъдещ нов избор не биха приели непопулярни управленски решения.Използувам израза „непопулярни” ,а не „неправилни”,тъй като на практика не знаем дали ще са правилни или не.Ето,аз съм хирург.Да,двадесет и три години работя „пенкилер” хирургия-всичко,което се налага и което мога.Имам специалности по обща и детска хирургия и здравен мениджмънт,както и още доста проведени курсове и специализации.Въпреки това ми е ясно,че в настоящите условия, „голямата хирургия” за мен е неосъществена и невъзможна мечта-голяма част от това,което мога,което съм работил дълги години и което все още мога да работя,”не  ми е разрешено”.Вероятно ще трябва да роботя в такава болница за долекуване.Но,искам да знам какво е това!Може пък да ми хареса?!

Така че,колеги,управляващи здравеопазването,затворете очи и кажете „ХОП”-ПРИЕМАМЕ НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА/а тя практически е сътворена преди повече от сто години и то, не лошо!/ И Я ПРАВИМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА.

Уверявам Ви,по-лошо няма да стане.Но в ясна и регламентирана среда,може би „ЩЕ СЕ ОПРАВИМ”?

 
Категория: Други
Прочетен: 1444 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: gulenov
Категория: Други
Прочетен: 30338
Постинги: 3
Коментари: 8
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031